Принципи

Верую за Свободата

Свободата на едно произведение на изкуството не го прави повече или по-малко изкуство. Свободата сама по себе си не е изкуство - тя е акцент, който има своето значение като достъпност - факторът, който сваля преградите пред изкуството, така че то да бъде достъпно за повече хора. Тя дава живот на идеята, без да я ограничава до продължителността на живота на автора или пък до границата на неговите способности да я сътвори красиво. Свободата е усещане, каквото е и усещането за изкуство. А ние хората, оценяваме като изкуство именно това, което ни завладява отвътре, което ни кара да се чувстваме докоснати от него, което е този импулс, който ни заразява да творим някак по своему. Свободата има смисъл единствено, когато заразява всичко около себе си със същата тази свободност, способна да пръска красота и изкуство или пък да сваля бариерите пред него.

Свободата е безполезно безумие, когато разделя, когато поставя лимити и бариери, когато стерилизира себе си за да се съхрани като нещо безценно. Свободата е безценна само в контекста на нещата, които прави свободни. Свободата няма смисъл сама за себе си. Свободата трябва да завладява за да продължи да съществува.

Софтуерът също е изкуство, в някакъв контекст - или поне би могъл да бъде. Свободният софтуер е само едно от проявленията на свободата - той е по-добрият софтуер, защото съществува свободно, променя се свободно, донаписва се свободно и дори се напасва така, че да си общува добре и с несвободния софтуер. Някои предпочитат да го наричат софтуер с отворен код, защото за тях най-важно е да могат да видят идеята, която стои алгоритмизирана вътре, други го наричат свободен софтуер, защото моралният мироглед за свободата е по-важен за тях. Някои дори погрешно си мислят, че това е безплатна почерпка, която могат да си откъснат от градините на Интернет. Всъщност това, което обединява двете твърдения е онази свободност, във форма на достъпност, която е в състояние да развълнува някого без да му поставя ограничения - един просто да го използва, друг само да му симпатизира, а трети да го променя и развива. Да, не всеки може да пише софтуер, но и не всеки може да рисува шедьоври. Свободата обаче ти дава право да опиташ, да комбинираш, да твориш...

Ако си творец, независимо дали рисуваш картини или пишеш софтуер може би използваш някои идеи, които не са само твои, може би дори неволно перифразираш неща и случки, които си преживял не сам, а с някой друг или пък други хора на друго място и по различни поводи, без дори да се познавате. Понякога ползваш въглен за да нарисуваш лицето на някое момиче, а друг пък молив, за да напишеш отрязък код - свободни инструменти, достъпни за човека от прародителите му. Понякога обаче използваш компютър като средство да напишеш стихотворение, или специален скалпел за да спасиш нечий живот - да науката също е изкуство - желателно свободно по възможност, понякога този скалпел е скъп и сложен, патентован за специални цели, но той спасява твоят живот или този на детето ти и друг медицински инструмент не би свършил работа. Инструментите не могат да ограничават творците, които ги използват. Когато правиш изкуство, не бива инструментът да е препятствие, не бива да имаш угризения, че комбинираш виртуозно различни теории и палитри, ако резултатът би бил нещо виртуозно. И е чудесно ако това виртуозно нещо, може да бъде един от свободните инструменти за следващото свободно нещо, затова е добре да го освободиш от ограниченията. Свободата има значение, когато завладява с резултатите си и когато вдъхва живот.